ЖП гара Велико Търново е част от мащабният проект за строителство на ЖП линия Русе-Велико Търново. През 1896 г. е приет закон за построяването на железопътната мрежа в България и започва строителството на тази линия. През същата година е закупен и първият ''княжески'' влак в страната. Трасето на ЖП линията Русе-Велико Търново е било с дължина 130 км и 8 гари, в т.ч. ЖП гара Велико Търново, 10 спирки и множество кантони. За нуждите на трасето са прокопани двата влакови тунела под Велико Търново, които и до днес са един от основните символи на града. За тяхното изграждане голям помощ оказват италианските специалисти от международният екип, който включва също специалисти от Белгия и Франция, работници от България. Отсечката Велико Търново-Горна Оряховица е завършена в края на септември 1900 г. и няколко дни по-късно - на 8 октомври, старопрестолният град посреща първия си влак. На този ден е било официалното откриване на ЖП гара Велико Търново. На него са присъствали княз Фердинанд, кореспондентът на в. "Таймс" за България Джеймс Баучър и арменецът Ованес Саводжан, който дотогава бил началник на гара Пазарджик, но в този ден княз Фердинанд го назначава за първи началник на ЖП гара Велико Търново. Строителството на гарата е финансово организирано от банкерът Стефан Симеонов, който е награден с орден. ЖП гара Велико Търново се намира в западното подножие на хълма Света гора, близо до Парк Дружба. Понастоящем тя е част от четвърти главен железопътен път в България и през нея на денонощие минават около 1000-1200 души и 30-40 влакови композиции. Всеки, който желае да отседне близо до хълма Света гора в южната част на града, има на разположение голям избор от самостоятелни апартаменти, квартири и хотели до ЖП гара Велико Търново.